Време за четене: 8 мин. | Автор: Zeus Barbershop
Когато седнете на стола в съвременен барбершоп, рядко се замисляте, че участвате в ритуал, който в нашите земи има повече от 150 години история. История, изпълнена с легендарни майстори, изгубени и преоткрити традиции, и една изненадваща етническа общност, без която българското бръснарство нямаше да изглежда така, както го познаваме днес.
В Zeus Barbershop сме убедени, че за да правиш занаята си добре, трябва да познаваш корените му. Затова събрахме в една статия най-интересното за историята на бръснарството в България — с реални имена, дати и източници.
📖 В тази статия ще научите:
- Бръснарят преди 100 години — фелдшер, зъболекар и психотерапевт в едно
- Изгубените легенди на Пловдив — Якомидис, Хачик и Сабри
- Защо армения е тайната родина на българския барберинг
- Бръснарницата като най-старият мъжки клуб в България
- Как занаятът почти изчезна — и как се възроди
- Защо тази история има значение и днес
- Често задавани въпроси
Бръснарят преди 100 години — фелдшер, зъболекар и психотерапевт в едно
Бръснарят в българския XIX и началото на XX век не е бил само човек, който подстригва. Според изследванията на Националния занаятчийски комплекс, занаятчиите в традиционната ни култура са били смятани почти за лечители с тайни знания:
„Бръснарите пускали кръв и лекували болести, налбантите лекували животните и вадели зъби.“
В българската бръснарница от епохата на Възраждането клиентът можел да поиска:
- подстригване и бръснене — основната услуга
- изваждане на зъб — без анестезия и почти без дезинфекция
- кръвопускане — практика, оставена от средновековната медицина
- лечение на косопад и дерматологични проблеми — с традиционни рецепти
- психологическа разтоварваща сесия — макар и без този термин
Според сайта prodavalniche.eu, в миналото у нас бръснарите са били „наполовина фелдшери“ — помагали при косопад, лекували кожни заболявания и дори вадели зъби.
Изгубените легенди на Пловдив — Якомидис, Хачик и Сабри
Според книгата „Пловдивска хроника“ на Никола Алваджиев, цитирана от LostInPlovdiv, в Пловдив в края на XIX и началото на XX век са работили майстори, чиито имена и днес заслужават уважение.
Якомидис — придворният бръснар на цар Фердинанд
Якомидис бил един от най-старите бербери в Града под тепетата. Харесвали го паши и бейове, но истинският му пробив дошъл, когато цар Фердинанд I го приел за свой придворен бръснар — титла, която по онова време била огромно отличие. Тя му осигурила и цяла година специализация в Париж, откъдето той донесъл в Пловдив най-новите европейски техники.
Бръснарницата му се намирала на Главната улица, близо до Джумаята, а по-късно — в собствена сграда срещу някогашната сладкарница „София“.
Хачик — чиракът, който работил до 102-годишна възраст
Чиракът на Якомидис, Хачик (име, което издава арменския произход), станал не по-малко легендарен от учителя си. Според източника, той починал на 102 години и почти до самия край държал бръснача в ръка заради клиентите си. Салонът му първоначално бил на мястото на днешния вход на пловдивския театър, а после се преместил на ул. Найден Геров 11.
Сабри от Капана — улицата като салон
Друг легендарен персонаж бил берберинът Сабри от Капана. Неговият „дюкян“ бил на открито и се състоял само от две столчета без облегалки — едно за него и едно за клиента. Той не бръснел, а само стрижел, и често след стрижката главата на клиента приличала на „кожа на зебра“ поради неравномерно отрязаните косми. Но клиентите му — предимно възрастни турци — не придиряли.
Защо армения е тайната родина на българския барберинг
Един факт, който често остава встрани от разговорите за съвременния барберинг в България, е историческата роля на арменската общност в развитието на занаята.
Как арменците стигат до Варна
Според Уикипедия и изследванията на Института за етнография, арменците се заселват масово в България на няколко вълни:
- 1894–1896 г. — близо 22 000 арменци намират спасение в България по време на първите масови преследвания в Османската империя
- 1912–1913 г. — числото на арменците в страната достига 35 000
- 1915–1922 г. — след Геноцида над 1,5 милиона арменци, още 22 000 се заселват в България
Голяма част от тях избират четирите главни града — София, Пловдив, Бургас и Варна — където и до днес съществуват силни арменски общности с църкви, училища и културни организации.
Защо точно бръснарство
Според Либерален преглед, арменските бежанци от XX век често произхождали от семейства, прокудени от родните си места и принудително ограбени:
„Притиснати от обстоятелствата, те не успяват да се реализират и изявят в сферата на интелектуалните професии. Принудени са да поемат пътя на занаятчията, за да изхранват своите семейства.“
Така арменците стават едни от водещите занаятчии в България — златари, ювелири, шивачи и, разбира се, бръснари. И ето кое е най-интересното:
„Сред най-добрите майстори на мъжката брада и коса у нас в миналото са били арменците. Арменските бръснари завещават томове знания и практически съвети за занаята, а голяма част от тях се прилагат и до днес.“ — prodavalniche.eu
Голяма част от техниките за работа с брада, ритуала с горещата кърпа, грижата за кожата преди и след бръснене — всичко това е наследство, преминало през ръцете на арменските майстори в български градове като Варна.
Бръснарницата като най-старият мъжки клуб в България
Преди да съществуват кафенетата, баровете и социалните мрежи, бръснарницата била мястото, където мъжете се събирали, говорили и обменяли информация. LostInPlovdiv го описва така:
„Никъде в града не се е приказвало повече, отколкото в бръснарниците.“
Целият ритуал на бръснене траел поне половин час. Защо толкова дълго? Защото:
- Мъжете се бръснели само веднъж-два пъти седмично — затова брадата била твърда и изисквала време за омекване
- Майсторът удрял бръснача по каиша (кожената лента), окачен на стола, за да го наточва — този звук бил част от ритуала
- Сапунисването било дълго и обстойно — с малка почивка по средата
- Разговорите били безкрайни — за здраве, семейство, политика, спорт
В много бръснарници имало и „оджак“ — място за варене на кафе, обичай, останал от османско време. Кафеджията постоянно подгрявал джезвето и сервирал кафе в шарени чашки, докато майсторът работел.
Как занаятът почти изчезна — и как се възроди
Историята на българското бръснарство има и тъжна страница.
Според Българското национално радио:
„Бръснарството в България има дългогодишни традиции, но почти изчезва като дял от фризьорството след 90-те години на миналия век, когато пазарът се напълва със салони за красота, обслужващи предимно жените.“
В продължение на повече от две десетилетия (1990–2014) бръснарството в България почти не съществува като отделна професия. Унисекс салоните доминират пазара, мъжете се подстригват „при фризьора“ или у дома, а класическият ритуал с бръснач и гореща кърпа изчезва.
Завръщането
Според статия в Webcafe.bg, възраждането на занаята в България започва около 2014–2015 г., с импулс, дошъл от изложение в италианския град Болоня. Първите бутикови барбершопи отварят врати в София, последвани бързо от Пловдив, Варна, Бургас и останалите големи градове.
Днес, по данни от Българската национална телевизия, бръснарството е една от най-бързо растящите професии в страната.
Защо тази история има значение и днес
Когато прекрачите прага на съвременен барбершоп, вие не просто си плащате за подстригване. Вие участвате в традиция, която:
- е оцеляла повече от 150 години в нашите земи
- е била съхранена от арменската общност в българските градове
- е била едва не изгубена през 90-те години
- е възстановена от ново поколение майстори, които вярват, че мъжкият стил заслужава отделно място и внимание
Във Варна — един от четирите града с историческа арменска общност — тази традиция продължава и днес. В Zeus Barbershop работим с уважение към нея, в две локации в града.
Нашите локации
📍 Zeus Barbershop — Център
- Адрес: ул. „Хан Омуртаг“ 22, Варна
- Телефон: +359 877 377 444
- Работно време: Пон-Съб 09:00–20:00 | Нед 10:00–19:00
- Запази час онлайн →
- Виж на Google Maps →
📍 Zeus Barbershop — Левски
- Адрес: ул. „Димитър Икономов“ 36, Варна
- Телефон: +359 877 377 255
- Работно време: Пон-Съб 10:00–20:00 | Нед 10:00–19:00
- Запази час онлайн →
- Виж на Google Maps →
Често задавани въпроси
Бръснарството като оформен занаят съществува в българските земи още от епохата на Възраждането (XIX век), а в традиционната ни култура занаятчиите-бръснари са имали роля на фелдшери и лечители. Особено активно се развива след Освобождението (1878 г.), когато се появяват първите класически „европейски“ бръснарници.
След Геноцида в Османската империя (1894–1922 г.) над 60 000 арменци намират убежище в България. Голяма част от тях стават занаятчии, включително едни от най-уважаваните бръснари в страната, особено в София, Пловдив, Бургас и Варна. Техниките им за работа с брада и коса се прилагат и днес
След политическите промени през 1990 г. пазарът се напълни с унисекс салони, които обслужват предимно жени. Класическата мъжка бръснарница като отделна професия почти изчезна за около две десетилетия. Възраждането започна около 2014–2015 г.
Да. Варна е един от четирите български града (заедно със София, Пловдив и Бургас) с историческа арменска общност, която е играла значима роля в развитието на занаятчийството, включително бръснарството. Арменската църква във Варна и паметникът на арменските бежанци свидетелстват за това присъствие.
Източници
- LostInPlovdiv – Историята на берберите в Града под тепетата (по книгата „Пловдивска хроника“ на Никола Алваджиев)
- БНР – Млади барбери възраждат бръснарските традиции в България
- Webcafe.bg – Бръснарницата като социално пространство за мъже
- Уикипедия – Арменци в България
- Българска етнография – Арменците в България
- Либерален преглед – Общото и различното между арменци и българи
- НЗК – История на занаятчийските традиции в България
- Prodavalniche.eu – Бръснар: модерна професия със запазени традиции
- БНР – Етносите в България: Арменците
